Ицко Мин Хоум, ама друг път (долна орка)

Много ми хареса този текст на редактора на сп. Вита, Фотини Василопулу. Ето ви го на български: Да живееш без обяснения Има нещо магическо в лятото. Сякаш ни шепти, че животът може да бъде малко по-прост. Малко по-лек. Малко по-наш. Живеем в епоха, в която толкова често изпитваме нуждата да обясняваме, да анализираме, да се оправдаваме. Има моменти, в които осъзнавам, че хабя повече енергия да обяснявам живота си на другите, отколкото да го живея. Защо промених курса, целите, приоритетите си, защо работя повече, защо казвам „не“, защо избирам нещо различно от това, което хората около мен очакват. Защо невинаги следвам това, което другите смятат за очаквано или правилно... Е, точно затова толкова обичам лятото. За това усещане за свобода, което ми дава – дори и само за няколко дни или седмици, през които не е необходимо да бъда постоянно на разположение, да давам обяснения, да оправдавам всяко свое решение, нито да се вписвам в очакванията на другите. Не ме интересува дали всичко е перфектно, дали съм успяла да свърша всичко, което бях планирала. Не се извинявам, че се събудих късно. Не изпитвам вина, че останах малко по-дълго край морето. Мога да кажа „не“ на някоя покана, защото искам да си почина. Да избера разходка вместо натоварена програма. Да седна на пясъка и да гледам хоризонта, без да чувствам, че губя време. Да се усмихвам повече и да сравнявам по-малко. Обичам лятото, защото това е моментът, в който спирам да обръщам внимание на неща, които не заслужават времето и енергията ми. На погледите на другите. На сравненията. На нуждата да доказвам, че успявам с всичко, че винаги съм на разположение, винаги усмихната, винаги правеща правилното. Почивката не е лукс, границите не са егоизъм, а спокойствието не е слабост. Лятото не означава само ваканция и плуване. Ценността на моето собствено лято се крие и в това, което решавам да оставя зад себе си: в мислите, които ми тежат, в мненията, които не ме засягат. Колкото повече пораствам, толкова повече осъзнавам, че животът ми се променя не когато придобивам повече, а когато... мъкна по-малко. По-малко вина. По-малко доказателства. По-малко страхове. По-малко нужда от одобрение. И така, дойде моментът да оставя часовника в чекмеджето. Ще прочета книгата, която месеци наред ме чака на нощното шкафче. Ще погледам залязващото слънце, без да бързам да го снимам. Ще слушам повече себе си и по-малко шума около мен. Животът е по-красив, когато спреш да се... оправдаваш! Хубаво лято! ФОТИНИ ВАСИЛОПУЛУ