Кот

Някои хора ме питат за биографията ми, ето я. В 23 МИР можете да гласувате за мен със 7/114. Стефан Любомиров Тафров Роден в София на 11.02.1958 г. в семейство, преследвано от комунистиическия режим. Двамата му дядовци са царски офицери, баща му е адвокат, защитник по процесите на т.нар. Народен съд и процесите на опозицията, е репресиран 1977 г. – Завършва средно образование във Френската гимназия в София; 1981 г. – Завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”; 1981- 1985 г. - Редактор в седмичника за книгата ‘Абв” и в издателство „Народна култура”; 1985- 1990 - Редактор в сп. ‘Съврменник”; 1985- 1989 г. – Участва в неформални групи срещу комунистическия режим, вкл. срещу преследванията на българските турци (Русенски комитет, Комитет за гласност и демокрация, Комитет 272 и др.) 1990 – Първият завеждащ Международния отдел на Съюза на демократичните сили и на в. „Демокрация”; 1990- 1991 - Първият външнополитически съветник на президента Желю Желев 1991- 1992 – Първи заместник-министър на външните работи в правителството на СДС 1992- 1995 – Посланик на България в Италия и Малта; 1995- 1997 – Посланик на България във Великобритания и Ирландия; 1997 – Заместник-министър на външните работи; в правителството на СДС 1997- 2001 – Посланик на България във Франция, постоянен представител на България в ЮНЕСКО; 2001- 2006 - Посланик, постоянен представител на България в ООН, вкл. по време на членството на България в Съвета за сигурност през 2002-2003 г. 2011-2012 – Посланик за специални поръчения за Източното партньорство 2012-2016 – Посланик, постоянен представител на България в ООН – Ню Йорк; 2021 г.- Заместник-председател на Комисията по външна политика в. 46-то Народно събрание; Член е на Да, България от 2017 г. В момента е член на Националния съвет и на Изпълнителния съвет с ресор „ Външна политика и европейски въпроси“. Говори английски, френски, италиански, ислански, полски и руски. Носител на Ордена на Почетния легион, степен „Командир“ (Франция) и на Ордена на Италианската звезда, степен „Офицер“ (Италия)